Днес е тъжен ден за българската демокрация. България с трепет очаква своето ново "робство" - този път европейско. И всички ние се надяваме нашето тъй бленувано приемане в клуба на богатите страни от първия свят да не бъде отлагано повече. 

  Тъжното в цялата тази история е нашата неприятна способност да не можем сами да се справяме с нашите си проблеми. 
  Ние сякаш не можем да сме напълно свободни, не искаме да вземаме самостоятелни решения. Харесва ни някой друг да решава вместо нас, някой отвън да ни налага правилата, по които да живеем. 
  И ние след това да не ги спазваме, както обикновено.
  Трябва ли България да стане член на Европейския съюз, за да започнат всички да шофират с предпазни колани? 
  Или да си плащаме данъците честно?
  От есента на 1989 г. нашата страна бе оставена без надзор. Можехме да правим напълно свободно каквото си поискаме. И какво направихме за това десетилетие и половина? 
  Нищо и пoловина.
  Създадохме организираната престъпност, корупцията по всички етажи на властта.
  Бюрокрацията и властта на правоимащите, които толкова критикувахме преди двадесет години, сега са повече, но не ни се занимава с тях, защото си имаме по-големи грижи.
  Да оцеляваме, например.
  Вместо да изградим едно добре подредено общество, което да стимулира можещите и да закриля неможещите, ние тръгнахме по пътя да си намерим новия голям брат. Без него не можем, той ние е нужен "като слънцето и въздуха за всяко живо същество", ако помня точно.
  Името на новия ни голям брат не е толкова важно 
  - Съюзът или Евросъюзът, все тая. 
  Важното е да дава пари. А ние знаем какво да правим после.
  Ние сме царе да не можем да си избираме царетe. Сегашната ни политическа класа се самопроизвежда, мислейки се за вечна. Със своите действия и бездействия тя е на път да откаже и най-съвестните си граждани от гласуване. И през цялото време наричаме това демокрация?!?
  Чудим се дали ще ни приемат. И се сърдим, че ни бавят. Сякаш не си знаем хала, на които сме. Сякаш ако ние бяхме на тяхно място, щеше да ни е много приятно.
  Евросъюзът ли ни е виновен за лошите пътища? 
  Или за опасното здравеопазване? 
  А за занемареното образование? 
  И какво ще стане като ни приемат? 
  Какво от тези неща ще стане по-добро на 1 януари? 
  Отговора си го знаем.
  Нищо.
  Всичко това, трябва сами да си го оправим. Достатъчно викахме неволята, тя вече е тук. А когато се научим да си оправяме сами нещата, и пътищата, и болниците, и училищата, няма да ни интересува нито Европа, нито Америка.

  Сбогом, нежелана свобода! 
  Здравей, Европа!

Антони Де Лa Реа
 Bulgarian Post
16.05.2006.

И този материал е стар.
От пролетта, деня, в който бе оповестен доклада на еврокомисията за напредъка на България. Но, както се казва, "Стара риба, няма. Има само малка или голяма."

Като цяло не мога да разбера идеята на твоя постинг. Има нещо което ме убърква... Като цяло ми напомня едни писания на едни наши българи от Париж за които говоря в последния си пистинг. Надявам се че идеята все пак ти е била друга и аз всъщност не съм я разбрал...:-)

Европа не е "робство" дори и в кавички. Точно обратното, тя е свобода но този път истинска, индивидуална и незаграбена от никого. Тя е гарант.
Не съм съгласен и с това че нищо не бе направено в България за последните години. Бе направено много, но трябва и много повече.
Не съм съгласен и с дефиницията ти за демокрация. България е такава. Друг е въпроса за икономиката, здравеопазването, сигурноста...
Отговорите на твоите въпроси са положителни. Да, ЕС е шанс да се справим сами с проблемите за които говориш. Без перспективата ЕС днес нямаше да сме дори където сме...

Ради, аз пък съм напълно съгласен с твоят коментар.
Просто, когато писах горното бях много тъжен и обезнадежден.
Основната ми идея бе че няма кой да ни оправи. Ни Европа, ни Америка. Трябва сами да се вземем в ръце. Ако ние не сме стока, няма спасение. Проблема не е до пари, а до морал и начин на мислене. Европейците ще ни накарат да спазваме някакви правила, но няма да ни научат на морал. Той не се учи, той се възпитава с личният пример. Няма внос на демокрация, тя не е бяла техника. Трябва сами да имаме съзнанието за нейната важност.
Разбира се че, България е много напреднала за 20 години.
Разбира се, страхотно e, че сме в Евросъюза.
Просто има още много работа за всеки от нас. И трябва да започнем от някъде.
От къде?
От себе си.