Постинг
23.11.2006 12:21 -
Гражданинът Първанов
"Няма да се кандидатирам за трети президентски мандат. Конституцията на страната не позволява и аз няма да я наруша. След края на втория си мандат ще остана в политиката. Ще регистрирам нова политическа партия. Опозиционна, разбира се..."
Това са, цитирани по памет, думи на руския президент Владимир Путин. Каза ги на последната си, от станалите вече традиционни, пресконференция за чуждите медии. На всяка от тях му задават един и същ въпрос.
Дали ще се кандидатира за трети президентски мандат на Русия.
Досега той се въздържа от коментари, но последният път направи изключение и даде този отговор. За едни ясен, за други - не толкова.
България през тази есен, макар и на прага на Европейския Съюз, започва да наподобява и да се придържа към китайския икономически и руския политически модели.
"Цялата власт в ръцете на съветите".
Има и по-точен израз, видях го на едно маршрутно такси в Одеса:
"Земята - на селяните, заводите - на работниците, парите - на шофьора!"
Решаването на въпроса със строежа на АЕЦ "Белене", оповестен почти едновременно с окончателните резултати на президентските избори в България, говорят в тази посока. А също така и започващото днес посещение на премиера Станишев в Китайската народна република.
Но това е друга тема, нека не се отклоняваме.
Въпросът, който си задаваме сега и отсега е следният:
Какво ще прави президентът Първанов след края на своят втори мандат? Още един, трети? Едва ли, то всичко омръзва.
Да се променя Основният закон на страната заради един трети мандат не си струва.
Щом президентът Путин не посмя да го направи, едва ли ще стане в България.
А може би Георги Първанов е разбрал много правилно отговорът на Путин по този въпрос. Вслушал се е в мнението на своя по-възрастен колега и си е направил съответните изводи. След края на мандата трябва да се направи президентска партия, която да бъде оглавена от бившия държавен глава.
Лех Валенса вече го прави.
Каква би могла да бъде една про-президентска партия в България? Опозиционна, разбира се.
Къде са тези опозиционери?
Ами, в гражданските сдружения, много ясно.
Значи, една бъдеща президентска партия може и трябва да се построи на базата на някое или някои, граждански сдружения в страната. И тук опираме до израза, който без всяко съмнение, ще е най-модерен през този зимен политически сезон.
Гражданско сдружение.
Строго юридическо погледнато, такъв термин няма. Според закона за Юридическите лица с нестопанска цел, има "сдружения" и "фондации". Те неофициално наричат себе си "граждански", мъчейки се да подчертаят нещо. Няма "селски сдружения", защото Яне Янев още не се сетил за това. Иначе би му ходило, нали е земеделец.
Първото гражданско сдружение, което идва на ума на всеки е ГЕРБ. Формацията на столичния кмет се ползва с толкова голяма популярност, че дори ще се пререгистрира като политическа партия в началото на декември. А-ха, можело значи.
По този начин ГЕРБ престава да бъде Гражданско сдружение, но много ясно показва какъв е пътят на всичко подобни след него. Малко популярност, повече членска маса и партията е готова.
По същите пътеки, тръгва и едно ново формирование. Именно то е, може би, предвестникът на една пропрезидентска партия на бъдещето в България. Връзката между едното и другото е небезизвестният професор по икономика Димитър Иванов. "Честният посредник" от Лондон, лансирал навремето Милен Велчев и Николай Василев в голямата политика, сега се завръща с нов политически проект. Този път, президентският съветник се е заел да консолидира гражданските сдружения в България и на тази база да изгради една нова политическа партия. Планът влезе в сила тази седмица.
На 16 ноември 2006-та година в София, в залата на БТА се състоя така наречената "Първата Национална Конвенция на граждански сдружения в България".
Тя поставя основите за един нов Граждански Съюз "Нова България".
По този проект всъщност се работи още от преди няколко месеца. Негов основен двигател в България е Георги Желев от Добрич, бивш БСП депутат от Великото Народно Събрание. Изготвените и представени на широката публика политически документи са изработени от него, от Кръстьо Петков и от Димитър Иванов. Стилът им на изписване е малко тромав и труден за изчитане до края. Констатациите вътре са общоизвестни истини, срещани в повечето Интернет Форуми. Начините за преодоляване на политическата и икономическа криза също са от там. Има и някои нови елементи, леко утопични и твърде популистки. Но пък звучат добре.
Самата среща преминава при неочаквано слаб мeдиен интерес. Затова пък има представители на Светият Синод - за половин час следобед. Сега е модерно, знаете.
Поканени за участие са 47 сдружения, повечето от провинцията. Има трима докладчици с различни изказвания. Те са Димитър Иванов, Кръстьо Петков и Николай Близнаков.
Трябва да се отбележи, че последният от тях - Николай Близнаков от Пловдив, е по-скоро онова изключение, потвърждаващо правилото. Също бивш депутат от Великото народно събрание, но от СДС. Близнаков е известна фигура в средите на неформалните сдружения. Понеже се ползва с авторитет и доверие на повечето от тях, е използван от организаторите като "автентичен" представител на сдруженията, несвързани с БСП.
Срещата завършва привечер, с приемането на няколко общи документа.
Те са Декларация, Манифест, Харта на Ценностите, Отворено писмо-покана за премиер на гражданско правителство, Отворено писмо-покана за граждански омбудсман.
За "граждански" премиер е нарочен Димитър Иванов, за "граждански" омбудсман - строителят Игнат Раденков. Взема се решение да се свика "Първи национален форум на гражданския съюз за нова България", в края на януари 2007 г.
На директно зададеният му въпрос, дали би приел подкрепата на "гражданина Георги Първанов", г-н Иванов много точно отговаря: - "Партийното строителство не е работа на президента."
Не е, разбира се. Нали за това си има президентски съветници.
Ден по-късно официален представител на "Дондуков" 2, побърза да опровергае връзката на Георги Първанов с новото "гражданско" формирование. Може би наистина да няма връзка, всичко да е просто случайно съвпадение. Тогава остава един още по-нерадостен извод.
Той е че, БСП, след като се помъчи да си изфабрикува "демократична опозиция" през 90-те години, след като се опита да използва и "национализма", на два пъти чрез подставени лица, сега иска да изиграе и последния си коз, изваден от ръкава. Той се нарича "гражданско движение".
Начинът на действие на бившата компартия е винаги един и същ. Следят се обществените нагласи и процеси, после се открива възможната опасност за "столетницата". Веднъж открита, всяка следваща обществена вълна се предизвиква преднамерено и изкуствено, чрез "наши хора" на подходящите за целта места. И се дискредитира с умела манипулация. С това новото обществено раздвижване се държи под контрол и се насочва внимателно в посока, безопасна за властимащите.
Така се създава и тезата: "Всички са маскари, политиката е мръсна работа. Не се цапайте с нея, оставете я на нас."
Накрая на всички хора спира да им пука за политиката и вече даже и не гласуват.
Добре, а няма ли други, "автентични граждански сдружения", неподвластни на тези хватки на властта.
Има.
Но за тях - следващият път.
Антони Де Лa Реа
Bulgarian Post
19.11.2006
Това са, цитирани по памет, думи на руския президент Владимир Путин. Каза ги на последната си, от станалите вече традиционни, пресконференция за чуждите медии. На всяка от тях му задават един и същ въпрос.
Дали ще се кандидатира за трети президентски мандат на Русия.
Досега той се въздържа от коментари, но последният път направи изключение и даде този отговор. За едни ясен, за други - не толкова.
България през тази есен, макар и на прага на Европейския Съюз, започва да наподобява и да се придържа към китайския икономически и руския политически модели.
"Цялата власт в ръцете на съветите".
Има и по-точен израз, видях го на едно маршрутно такси в Одеса:
"Земята - на селяните, заводите - на работниците, парите - на шофьора!"
Решаването на въпроса със строежа на АЕЦ "Белене", оповестен почти едновременно с окончателните резултати на президентските избори в България, говорят в тази посока. А също така и започващото днес посещение на премиера Станишев в Китайската народна република.
Но това е друга тема, нека не се отклоняваме.
Въпросът, който си задаваме сега и отсега е следният:
Какво ще прави президентът Първанов след края на своят втори мандат? Още един, трети? Едва ли, то всичко омръзва.
Да се променя Основният закон на страната заради един трети мандат не си струва.
Щом президентът Путин не посмя да го направи, едва ли ще стане в България.
А може би Георги Първанов е разбрал много правилно отговорът на Путин по този въпрос. Вслушал се е в мнението на своя по-възрастен колега и си е направил съответните изводи. След края на мандата трябва да се направи президентска партия, която да бъде оглавена от бившия държавен глава.
Лех Валенса вече го прави.
Каква би могла да бъде една про-президентска партия в България? Опозиционна, разбира се.
Къде са тези опозиционери?
Ами, в гражданските сдружения, много ясно.
Значи, една бъдеща президентска партия може и трябва да се построи на базата на някое или някои, граждански сдружения в страната. И тук опираме до израза, който без всяко съмнение, ще е най-модерен през този зимен политически сезон.
Гражданско сдружение.
Строго юридическо погледнато, такъв термин няма. Според закона за Юридическите лица с нестопанска цел, има "сдружения" и "фондации". Те неофициално наричат себе си "граждански", мъчейки се да подчертаят нещо. Няма "селски сдружения", защото Яне Янев още не се сетил за това. Иначе би му ходило, нали е земеделец.
Първото гражданско сдружение, което идва на ума на всеки е ГЕРБ. Формацията на столичния кмет се ползва с толкова голяма популярност, че дори ще се пререгистрира като политическа партия в началото на декември. А-ха, можело значи.
По този начин ГЕРБ престава да бъде Гражданско сдружение, но много ясно показва какъв е пътят на всичко подобни след него. Малко популярност, повече членска маса и партията е готова.
По същите пътеки, тръгва и едно ново формирование. Именно то е, може би, предвестникът на една пропрезидентска партия на бъдещето в България. Връзката между едното и другото е небезизвестният професор по икономика Димитър Иванов. "Честният посредник" от Лондон, лансирал навремето Милен Велчев и Николай Василев в голямата политика, сега се завръща с нов политически проект. Този път, президентският съветник се е заел да консолидира гражданските сдружения в България и на тази база да изгради една нова политическа партия. Планът влезе в сила тази седмица.
На 16 ноември 2006-та година в София, в залата на БТА се състоя така наречената "Първата Национална Конвенция на граждански сдружения в България".
Тя поставя основите за един нов Граждански Съюз "Нова България".
По този проект всъщност се работи още от преди няколко месеца. Негов основен двигател в България е Георги Желев от Добрич, бивш БСП депутат от Великото Народно Събрание. Изготвените и представени на широката публика политически документи са изработени от него, от Кръстьо Петков и от Димитър Иванов. Стилът им на изписване е малко тромав и труден за изчитане до края. Констатациите вътре са общоизвестни истини, срещани в повечето Интернет Форуми. Начините за преодоляване на политическата и икономическа криза също са от там. Има и някои нови елементи, леко утопични и твърде популистки. Но пък звучат добре.
Самата среща преминава при неочаквано слаб мeдиен интерес. Затова пък има представители на Светият Синод - за половин час следобед. Сега е модерно, знаете.
Поканени за участие са 47 сдружения, повечето от провинцията. Има трима докладчици с различни изказвания. Те са Димитър Иванов, Кръстьо Петков и Николай Близнаков.
Трябва да се отбележи, че последният от тях - Николай Близнаков от Пловдив, е по-скоро онова изключение, потвърждаващо правилото. Също бивш депутат от Великото народно събрание, но от СДС. Близнаков е известна фигура в средите на неформалните сдружения. Понеже се ползва с авторитет и доверие на повечето от тях, е използван от организаторите като "автентичен" представител на сдруженията, несвързани с БСП.
Срещата завършва привечер, с приемането на няколко общи документа.
Те са Декларация, Манифест, Харта на Ценностите, Отворено писмо-покана за премиер на гражданско правителство, Отворено писмо-покана за граждански омбудсман.
За "граждански" премиер е нарочен Димитър Иванов, за "граждански" омбудсман - строителят Игнат Раденков. Взема се решение да се свика "Първи национален форум на гражданския съюз за нова България", в края на януари 2007 г.
На директно зададеният му въпрос, дали би приел подкрепата на "гражданина Георги Първанов", г-н Иванов много точно отговаря: - "Партийното строителство не е работа на президента."
Не е, разбира се. Нали за това си има президентски съветници.
Ден по-късно официален представител на "Дондуков" 2, побърза да опровергае връзката на Георги Първанов с новото "гражданско" формирование. Може би наистина да няма връзка, всичко да е просто случайно съвпадение. Тогава остава един още по-нерадостен извод.
Той е че, БСП, след като се помъчи да си изфабрикува "демократична опозиция" през 90-те години, след като се опита да използва и "национализма", на два пъти чрез подставени лица, сега иска да изиграе и последния си коз, изваден от ръкава. Той се нарича "гражданско движение".
Начинът на действие на бившата компартия е винаги един и същ. Следят се обществените нагласи и процеси, после се открива възможната опасност за "столетницата". Веднъж открита, всяка следваща обществена вълна се предизвиква преднамерено и изкуствено, чрез "наши хора" на подходящите за целта места. И се дискредитира с умела манипулация. С това новото обществено раздвижване се държи под контрол и се насочва внимателно в посока, безопасна за властимащите.
Така се създава и тезата: "Всички са маскари, политиката е мръсна работа. Не се цапайте с нея, оставете я на нас."
Накрая на всички хора спира да им пука за политиката и вече даже и не гласуват.
Добре, а няма ли други, "автентични граждански сдружения", неподвластни на тези хватки на властта.
Има.
Но за тях - следващият път.
Антони Де Лa Реа
Bulgarian Post
19.11.2006
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
