Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2006 12:03 - Следизборно
Автор: antony Категория: Политика   
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове:
0



Изборите минаха. "...Со кротце, со благо и со малко кютек...", както казва един наш министър-председател от двадесетте години на миналия век.

Толкова много се изказа и изписа по тази тема, че вече почти няма какво да се добави. Президентът си остава същият, нищо не се променя. Освен едно - намаляващият брой на гласувалите. 
Защо хората не гласуват?
Защото им е все едно, защото смятат, че от техния глас нищо не зависи, защото не им харесват предложените им кандидати? Какъвто и да е отговорът, тенденцията е неприятна. На първия тур по-малко от половината, а сега още по-малко. Следващият път може да е една трета.

Проблемът се състои в това, че изборите са единственото реално проявление на демокрацията в едно общество. Свободните избори и демокрацията не могат да съществуват едно без друго. Когато хората се отказват от правото на избор, те всъщност се отказват от своето право на живот в една демокрация. И така се създават всички предпоставки за всякаква поява на различни крайни политически течения.
Накрая това ще доведе до диктатура. Или дясна, като тази в Латинска Америка, или комунистическа, като тази в Китай. Засега вървим по китайския път, но на следващите избори като нищо ще свием надясно.

Има и още една тенденция. Тя е за гласовете от чужбина. Оказва се, че гласувалите (и още повече негласувалите) отвън влияят директно на изборните резултати. Точно тези гласове (или липсата им) накланят везната в едната или другата посока.
Тази подробност като че ли убягва от зоркия поглед на нашите политически анализатори. Но не и от още по-зорките очи на нашите избиратели. Затова те остават с впечатлението, че ДПС печели всички избори. Което изобщо не е лъжа.
Добре, а защо е така? 
Колко българи живеят или са сега навън? 
Официалните статистики говорят за цифра между половин и един милион. Неофициалната - за между милион и два. Истината сигурно е някъде по средата.
За тези хора имаше специално открити 144 изборни бюра по цял свят. От тях 42 в съседна Турция. На първия тур зад граница са гласували почти 50 000 души. От тях почти 30 000 - в Турция.
Значи, излиза, че няколко десетки хиляди български граждани, живеещи в Турция, са гласували по-масово от всички останали емигранти, поне милион, пръснати по целия свят. 
Защо е така? 
Защо хората на Доган са толкова дисциплинирани, а другите – не? 
Отговорът си го знаем.
Защото Доган се грижи за хората си. Ахмед Доган може да е такъв или онакъв, но неговите хора си гласуват за него. Сигурно са доволни. И защо да не са?
Защото Доган може да взема, но може и да дава. 
Знае на кого, колко и кога. Нещо, което останалите, така наречени наши политици, така и не научиха. За едни политиката е вземане-даване, ама за други май е само вземане. Защото, съгласете се, че пълните рейсове нямаше да идват и до днес от Турция, ако обещанията към избирателите не бяха изпълнени...
Защо не погледнем нещата отстрани и признаем, че не действията на Доган са виновни за сегашното положение, а бездействието на другите, тези, които уж са срещу него. 
Защото докато Доган създава работни места за поклонниците си, другите избраници ги рушат. 
Защото Доган дава чувството на хората зад него, прости или не, че той е загрижен за тях, докато другите не...
И когато запитаме останалите един милион гласоподаватели по света: 
"Вие защо не гласувате?", получаваме много еднакви отговори.
 "Защото никой не се интересува от нас"
"Нашата родина не се интересува от нас, тя ни е отписала, ние не сме й нужни. Даже и по време на избори. На нея й стига, че пращаме, кой по 100 долара, кой по 100 евро на месец, за да помагаме на нашите роднини. Да оживеят някакси, щото то с тези пенсийки..."

И тия мизерни сумички, които пътуват насам-натам на всяко първо число с Western Union, сигурно са около 100 000 000 долара. За месец. 
За година са над милиард долара. Повече от всякакви траншове на Световната банка и МВФ!
На България това й стига. 
Правителството и политическите партии казват на българските емигранти: „Стойте си навън, работете и пращайте. За друго не мислете. За политика пък - особено. Защото от хора, които са избягали, акъл не щем...“

Нима само Доган осъзнава силата на своите последователите извън граница? Защо другите не се сетиха за тях? Не да им организират рейсове (защо ли пък не?!), но поне с нещо да засвидетелстват, че се разчита и на тях и то не само за изборите, а защото някой го е грижа.
Обърна ли се някой от всички тези господа директно към тези избиратели с една дума, с едно обяснение, с дори и кратък призив да се сплотят около него поради тази или онази причина? 
Даде ли им един от тях, дори и за кратко, чувството, че са важни, че на тях се разчита, че те могат да променят нещо.
Не.

Антони Де Ла Реа, Тел Авив
Bulgarian Post
30.10.2006 г.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antony
Категория: Лични дневници
Прочетен: 33524
Постинги: 16
Коментари: 29
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол