- Другарю Петров, Вие защо не бяхте на последното партийно събрание?
- Защото не знаех, че ще е последно, другарко.

След като разгледахме случая "Атака" и Волен Сидеров, нека отдадем дължимото и на другия претендент. Георги Първанов. Понеже е кандидат за втори мандат, можем да го наричаме пре-президент.
 Не е обидно.
Хората са склонни да го определят като по-малкото зло. 
Дали са били прави, ще стане ясно много скоро. 
Може ли Първанов да се окаже по-голямото зло? 
Дали не сме свидетели на поредната голямата манипулация от страна на БСП?
БСП първо разсипа съпениците си в лявото пространство - истинските социалдемократи, после чрез подставени лица успя и да компрометира и либералдемократите от десницата. Сега на нейно място (на десницата) идва една крайна радикална и нелицеприятна политическа формация, зачената не без усилията на бившите комунисти.
И преди 15 години се чуваха крясъци: "Ама, ти си турчин бе, турчин с фес!". Така викаше кандидатът на БСП Велко Вълканов на Желев. Сега същото вика Сидеров.
БСП направи така, че да сме подставени пред избор Първанов или Сидеров. А ние подсъзнателно сме предубедени, че Сидеров е по-голямото зло. Така БСП тайничко ни подтиква да я подкрепим. Самата тя има интерес да се раздухва истерията срещу Сидеров, "този фашист". Това я прави по-приемлива, изглежда ни нормална.
Сидеров може да не е стока, но и опасността от фашизъм в България е силно преувеличена. Ако в неделя бъде избран Волен Сидеров това изобщо не означава, че в България ще настъпи фашизъм.
Ще влезем ли в Европа?
 Ще влезем, макар и с клизма. 
Ще си развалим имиджа в Европа! 
Да, но той е такъв, че е малко трудно да се развали. Първанов може да постигне същото със своя английски.
Аз се притеснявам от един втори мандат на Първанов, колкото и от един евентуален избор на Сидеров. Тези двамата са като два товарни влака, разминаващи се насред полето. Вървят в обратна посока. Сидеров се нормализира, страх ме е, че Първанов се маргинализира. Няма никаква законова гаранция за обратното.
Какво може да направи един президент през последния си втори мандат, ако контролира законодателната, изпълнителната и съдебната власти, главнокомандващ е на армията, управлява директно спец. службите и назначава посланици? 
Отговорът е един. 
Всичко. 
Каквото му скимне. 
И съвсем законно.
Фашизмът, както казва д-р Желев, е една тоталитарна система. Всеобхватна власт, която не оставя пролуки за инакомислещите. 
Може ли един президент Сидеров да постигне това в една България, влизаща в Европа? 
Не, разбира се. Няма нужната подкрепа от правителството, парламента или от съда.
Но това може да постигне един Първанов без да му мигне окото. 
Колко власт имат сега БСП?
 Президентът, правителството, парламентът, съдът, прокуратурата, омбудсманът дори. Няма никаква ниша за инакомислещите.
Ако аз утре искам да се оплача от някоя власт, няма към кого да се обърна. Всички се контролират от едно място. 
"Дондуков" 2. 
Това не е ли вече тоталитаризъм, само че "червен"? 
На това отгоре няма и опозиция. Десницата е повече от разбита, тя се бори за своето съществуване и не й е до нашите граждански проблеми.
Ако нещо възпира до сега БСП да се развихри, то това е строгият европейски мониторинг, на който е подложена страната ни. Заради предстоящото ни приемане в ЕС. Този своеобразен "политически борд" кара нашите сегашни управляващи да не правят глупости.
Само че на 01.01.2007 година България влиза в Европа и вече никой нищо не може да ни каже. Няма с какво да ни заплашат, вече ни приеха, няма връщане назад. Ръцете на управляващите ще са развързани повече от всякога. Последното, за което трябваше да внимава Първанов и да се прави на добър е, за да бъде преизбран. Ако успее в неделя - край. Няма от какво да се притеснява, нито той, нито тройната коалиция.
Дали пък бившите комунистите няма да си покажат истинското лице? Такова, за каквото само сме чели и чували, че го има? 
Не сме го виждали, може да се окаже страшно.

Какво може да ни се случи? 
Ами например малко орязване на сегашните права на гражданите. Например правото на гласуване. 
За тези в чужбина - то е ясно, вече е факт. Незаконно, но се случи. 
Появиха се разни ограничения от формален характер, които отнеха правото на глас на мнозина. Може да се направи справка как са протекли изборите в неделя в Канада, Испания, Великобритания. 
В Китай и в Япония няма нужда да се пита, там нямаше такива.
От тук до приемането на закон, забраняващ на хората да гласуват извън територията на страната, има само една крачка. 
Второто нещо е с директния избор на президент. 
Свидетели сме на рекордно ниска избирателна активност. Много добро оправдание изобщо да се премахне този директен избор. Може да се избира и само от парламента. "Ще се спестят пари", това е преди всичко само "една представителна длъжност" и други неща за замазване на очите. Изборът на държавен глава ще се превърне в поредния пазарлък: "Аз на тебе, ти на мене", далеч от хорските уши.
Идеята е да се орежат още повече правата и свободите на гражданите за сметка на правата и привилегиите на политическите партии.

И сегашните преки президентски избори могат да се окажат последните. 
На там духа вятърът май. 
Към една пълзяща де-демократизация.

Антони Де Лa Реа
Bulgarian Post
26.10.2006 г.