Президентските избори 2006 в България ще влязат в историята. Те са коренно различни от всички досегашни. За първи път страната е на път да преизбере един свой държавник. Това говори за едно - този път преходът наистина свърши.

Заедно с особения български преход от "социализъм" към "демокрация" си отиват и типичните за своето време подробности. Някои добри, повечето - не толкова.

Едно от тях е двуполюсният модел. Този нашенски вариант на двупартийна парламентарна демокрация изглежда вече неприложим в страната. Или гласоподавателите не го приемат повече, или политическите партии не могат да го приложат правилно.
Това се дължи донякъде на факта, че в България няма и не е имало истинска левица и десница поне от 1944 г. насам. Големите политически сили на прехода много приличаха на леви и десни, но не бяха. Защото липсваше икономическата база за това. Могат да се видят мнозина свръхбогати привърженици на БСП, и още повече не толкова богати привърженици на "десните" демократични сили.
Всъщност противопоставянето бе по линията комунизъм - антикомунизъм.
Бившите комунисти се нарочиха за леви, а идеологическите им противници - за десни. Но това вече е минало. Днешните избиратели не се интересуват много-много от това кой от къде идва и кой какъв е бил. Много повече искат да знаят накъде отива и какво ще направи за страната.
Това май е краят и на историята, a и на истерията с досиетата. Обществото се умори да се пита кой е бил ченге, кой не е бил, и кой е бил, ама не знаел. Накрая просто това никой не го интересува. Трябва да се отгърне цялата тази мръсна страница от миналото и да се забрави. Каквото било - било. Израсна ново поколение - и избиратели и избираеми. Те са вече на съвсем друга вълна.
Това е краят на студената война между БСП и СДС. 
БСП я спечели. 
По точно СДС я загуби сам. 
Защото не можа да направи живота на обикновените хора от малките градове по-добър, когато държеше цялата власт в ръцете си. "Синята идея" вече е мъртва и си остава в тази най-романтична част на българския преход. Сегашните политически партии от "десния" спектър страдат от остра липса на нови идеи и на нови лица, които да ги поднесат. А и да ги измислят.
Най-вероятно по същия път ще мине и БСП, но с известно закъснение.

Големият печеливш на тези избори изглежда Волен Сидеров. Той успя да сбъдне мечтата на няколко кандидат-президенти от преди. Да стигне до балотаж срещу един представител на старите партии. Това, което Жорж Ганчев не успя.
Гласовете на Волен, малко над 600 хиляди, са показателни, че има една част от обществото, която е готова да подкрепи радикални мерки срещу сега съществуващото положение в страната. Тази част изглежда огромна само на фона на жалките резултати на съперниците. Всъщност това е около 10% от всички избиратели. А недоволните в България са много повече - милион-два.

Изводът е, че дори не всички недоволни избиратели са склони да гласуват за Волен сега или за "Атака" на едни следващи избори. Защото им се струва много краен и на моменти опасен.
Изглежда до този извод е стигнал и самият Сидеров. За това и сме свидетели на тази негова промяна в държанието му. От сега нататък той ще се държи все по-нормално. Дотук той изразяваше шумния протест на гневните, сега ще иска да въплъти в себе си и тихия ропот на недоволните. Но едва ли ще успее.

Най-тревожен е фактът на многото негласували. Хора, които не направиха своя избор, тези, които решиха че нямат избор въобще. И тук е вината на всички политически партии. Те са много далеч от тежненията на хората от улицата. Това, което се говори в пленарната зала на парламента, няма нищо общо с това, което се говори по кафенетата. Зее една пропаст между управляващи и управлявани. Като че ли и двете страни вече не се интересуват какво става на другия бряг.

Какво предстои? 
Поява на нови политически субекти. Някои вече се оформят, но не са само те.
Ще има нови формации създадени отгоре, други възникнали отдолу. Само времето ще покаже кои ще оцелеят. Напълно е възможно сегашните силни на деня да се сгромолясат при първия трус. Защото има 3 милиона души, които търсят нещо ново. А който търси - намира.

Антони Де Ла Реа, Тел Авив
Bulgarian Post
23.10.2006 г.