Прочетен: 2341 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2006 09:44
Всяко време ражда своите герои, своите митове и легенди.
Заедно с тях остават и някои мисли или случайно изпуснати фрази. Казани от някого, някъде, по някакъв повод, или без, те остават в спомена на хората, като етикет на едно отминало време.
Ето някои от тях - тези, с които ще запомним българския преход от комунизъм към европеизация.
1. Най-добре е танковете да дойдат.
- Петър Младенов, президент(председател) на Република България,
2. За бога, братя, не купувайте.
- Димитър Попов, министър-председател
3. С малко, но завинаги.
- Георги Марков, депутат от СДС
4 . Държавата е лош стопанин.
- Филип Димитров, министър-председател
5. Днес е един хубав ден за българската демокрация.
- Александър Йорданов, депутат от СДС и председател на парламента
6. Спестявах от закуската.
- Маргарит Мицев, депутат от СДС
7. Не ме гледай умно, българино.
- Жорж Ганчев
8. Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер.
- Нейчо Неев, вицепремиер в кабинета на Любен Беров.
9. Кажи си приказката, Бероне.
- Жорж Ганчев
10. Господ е българин!
- Николай Колев, телевизионен коментатор
11. Пътнико виден, пътнико off.
- неизвестен автор
12. Кой не скача е червен.
- неизвестен автор
13. Телевизията върви след победителите.
- Асен Агов, директор на БНТ
14. Нека затворим фабриката за илюзии.
- Петър Стоянов, президент
15. Иване, кажи си, те ще те разберат.
- Петър Стоянов, президент
16. Нахранете журналистите.
- Надежда Михайлова
17. Вервайте ми.
- Симеон Втори, цар на българите
18. Ваше величество, колко е часът?
- Найо Тицин, журналист
19. Когато му дойде времето.
- Симеон Втори, цар на българите
20. Всяка партия има своя обръч от фирми.
- Ахмед Доган, председател на ДПС
Антони Де Ла Реа, Тел Авив
Bulgarian Post
11.11.2006 г.
Преход за наивници - нашето начало
Преход за наивници - Хронология
Прозорецът на Овертон
150 години от рождението на генерал от п...
Тази, с която трябваше да започна. Ето сега я допълвам:
21. 45 години стигат! Времето е наше!
19.11.2006 22:22
Когато почива баща му цар Борис Трети, Симеон Втори става цар.
Hо понеже е малолетен, има регенти, които представляват държавният глава.
Когато Симеон навършва 18 години - значи трябва да е било през 1955 година - е официално e коронован за цар на българите. Това става в Испания, където той живее в изгнание.
Чел съм го, сигурно има и някъде повече инфо из net-а.
мнооого, много тъжно
както и обръщението не Велко Вълканов към Желю Желев в предизборен диспут
"Абе Желю.., ти си турчин с фес"