Вторият тур на президентските избори накара хората да се чувстват като магарето на Буридан. Има ли "по-малко зло" и как да го открием? И дали, когато го намерим и изберем, то ще стане по-добро? Злото си остава зло, малко или голямо. Всичко останало са оправдания.
Някак си не върви точно някой от Тел Авив да коментира политическата група "Атака" и нейния солист Волен Сидеров. Все ще бъде нарочен за предубеден. Но нека опитаме.
"Атака" не се появява от нищото. Преди да има "Атака", има "Защита“ - една не много известна формация на бивши офицери от армията, полицията и службите за сигурност на България. Повечето са на възраст около 50-те и всичките са уволнени или принудени да напуснат работата си по времето на правителството на Костов.
Останали на улицата, но не свикнали да бездействат, те създават една своя организация "за самозащита", отначало като един неформален приятелски кръг на доверени хора със сродни съдби. Това не са прословутите "генерали", тип Димитър Иванов, които са все обвинявани, че "движат нещата зад кулисите".
Това са по-скоро "полковници", на които им се иска да бъдат "сиви кардинали" на прехода. Този приятелски кръг постепенно се разширява и видоизменя. Започват да придобиват националистичен характер поради изчерпване на идеите, в които са вярвали. Комунизмът винаги завършва с национализъм.
Това се вижда и в Нагорни Карабах, и в Босна и навсякъде, където социализма е заглушавал етническите конфликти. Това е и пряката връзка с изданието "Нова Зора". Дейността на "Защита" не е особено популярна, до момента в който решават, че е време да минат в атака - буквално.
Създават едноименното формирование, и се обръщат към Волен Сидеров. Нужен им е един фронтмен, лице на формацията. Сидеров им се струва подходящ. Той преди това се е кандидатирал за кмет на София - неуспешно. Сега му се предлага да бъде начело на новата формация - "Атака". Той приема, с идеята че така може да събере популярност, да се реализира на политическата сцена и да започне солова кариера. Точно това и става в момента.
Поради тази причина не можем да говорим за един феномен „Атака“. Атака-та не е една, а са поне три, по-малки части на едно общо нещо. Всяка от тези три Атаки си има свои цели, съвсем различни от на другите.
Първата е личната "Атака" на Волен Сидеров.
Втората Атака е на хората от втория ешелон - "полковниците".
Третата е на гласоподавателите - повече от половин милион българи.
Личната „Атака“ на Волен е плод на неговото желание за реализация в една област, която му харесва. Той не е глупак. Знае че, ако искаш да те следват, трябва да кажеш на хората това, което те искат да чуят. Със своите крайни изказвания той заема една ниша, празна още от времето на Ера-3.
Предполагам че и Сидеров, като всеки политик, има маска, зад която се крие. Възможно е да не си вярва сам на всичко, което говори, но го прави защото такъв му е образа. Не можеш да излезеш извън роля по средата на представлението.
Към неговата лична Атака се прибавят и тези на неговото лично обкръжение - семейството му и Димитър Стоянов. Те вярват само на него, той също само на тях. За тях той винаги ще си остане герой. Те са много близки, едно семейство и това е естествено. Ще са заедно да краят, каквото и да се случи.
Втората Атака също може да се раздели на две части - "червена" и "синя".
От едната страна, "червената", са полковниците. Тези хора се имат за недосегаеми. Искат да дърпат конците, без да се набиват на очи. Правят се на "генерали" и може би наистина имат връзка с тях. Някои са в парламента, влезли с групата на „Атака“, сега независими депутати.
Другата половина, "синята", са Стела Банкова и Петър Берон. Хора, дошли от дясно, също маргинализирали се с времето. За тях „Атака“ е единственото място, където могат да бъдат политици.
Сблъсъкът на тези две групи и на самият Волен Сидеров доведе и до колизията в парламентарната им фракция. А сега и до появата на двете кандидат-президентски двойки за тези избори. Това е и краят на "синята" - дясно мислещата група в Атака. Берон и Стела са пътници.
"Червената" група също е ударена, но от Волен. Той не иска да се съобразява повече с тях, повече няма нужда от тяхната подкрепа. Всяка ракета-носител се изоставя, щом си вече в орбита. Част от неговите депутати си свалиха маските и гравитират около партията-майка.
Третата Атака е тази на около половин милион избиратели. На тях им е писнало от циганизацията на обществото и турцизацията на властта. Нямат вяра и на стари физиономии в политиката. Считат ги виновни и корумпирани. Тези избиратели не са фашисти или расисти, поне не всички. Те са радикали.
Искат пълна смяна на системата с нещо друго. Волен им се струва подходящ. Поради липса на други. Затова, според мен, „Атака“ нито е част от проблема, нито е част от решаването му.
„Атака“ е част от фона.
Тя посочва много от реалните проблеми на хората, особено от малките градове и села. Без да предлага решение. И ако се намери една друга, стара, утвърдена, нормална и умерена политическа партия или коалиция в България, която да реши поне половината от посочените проблеми, то тогава „Атака“ ще престане да бъде фактор в политиката.
Проблемът е в това, че нашата политическа класа не може да излъчи свои подходящи представители, за да задоволи претенциите на всички избиратели.
Дали има една нормална политическа сила в България?
Това е въпросът.
Антони Де Ла Реа, Тел Авив
Bulgarian Post
25.10.2006 г.
