Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2006 18:34 - “Цветница” - Често Задавани Вьпроси
Автор: antony Категория: Политика   
Прочетен: 710 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
1. Какво е “Цветница” и защо се казва така ?
За да е поне със седмица преди “Великден“! 
Това е един мой проект, върху който работя от есента. Искам да издиря и обединя колкото мога повече хора около идеята за положителна промяна в България. Казва се точно така, защото не е важно, кой от къде идва и на кой политически цвят е симпатизирал досега.  
Сещам се за израза: “…Свободата не ще Екзарх, иска Караджата…”. Според мен иска и двамата. Ако нямаше Априловска гимназия, нямаше да има и Априлско въстание. Ако ги нямаше цариградския “Роберт колеж”, одеската семинария, болградската гимназия и пражката “Политехника” , къде щяха да учат нашите възрожденци? Тези “строители на съвременна България” , даскали и търговци, военни и политици, банкери и предприемачи, научени да печелят големите пари и да правят големите дарения. Те са нашия пример.
И тогава са се чували гласове, дали чужденците, хора дошли отвън, могат да бъдат полезни изобщо? Времето показа, че верният отговор е да. Имената на Иречек, Мрквичка, Головин или Верганца са известни не само на историците. Да не говорим за многото инжинери и архитекти, направили нашата столица европейски град. Издигнали сгради, с които и досега се гордее София. И бирата, която пием.
От подобна работа се нуждае сега България - основополагаща и просветителска по своята същност. Само така могат да се променят нравите в едно общество,като че ли позабравило моралните си ценности. За да няма корупция, трябва първо да се научим да си продупчваме билета в градския транспорт. А за да уважаваме институциите си, трябва първо да се научим да се поздравяваме по улиците.
Неписаните правила на човешкото общуване са много по-важни от писаните закони, които държавата ни налага. И ако законите не са като правилата, няма кой да ги спазва, дори и насила. Значи трябва да повлияем със своите действия върху съзнанието на хората, техните мисли и желания. Това е най-дългия път на промяна. Но единствено верен. Бързите неща са нетрайни, потребен е бавен и тежък труд, постоянно усилия в една насока и то от много хора едновременно. За да можем, евентуално някога, да видим част от усилията си възнаградени. Едва ли ще е леко на някого.
Но няма нищо невъзможно, само някои неща изглеждат невероятни. Докато не си повярваме и не накараме и други да повярват. Не в мен, в себе си. И да превърнем своите лични борби за оцеляване в във един общ стремеж за промяна. Към по-добро за всеки един.
Това не е работа за сам човек. Това може да са само група от хора, осъзнали положението, в което се намират, видяли малко повече свят, убедили се, че системата може да работи по-добре от сега и решени да дадат личен пример. Хора, живеещи в страната или зад граница, но желаещи да се завърнат някога, или такива, които вече са го направили.
Те са наясно със своите потребности и способности, свободни са в своите мисли и действия.
Тази група мотивирани люде трябва да се самоорганизират във формация, позволяваща равностойна и пълноценна изява на всеки един и преследваща целите на общността. Необходима е хоризонтална структура, разрешаваща на членовете да се занимават само с това, което ги интерисува, да са информирани за онова, което правят другите и да подкрепят единствено идеи и действия, с които са съгласни. Има разпределение на отговорности, но не е наличие на постове, още по-малко пък платени.

2. Кой сте Вие и колко сте ? 
Цветница” сме аз и няколко мои приятели на един акъл, искащи да променят по някакъв начин нещата в България.
Ние сме си българи. Глобални българи. Някои живеят в “татковината”, други - на майната си, а трети - и на двете места. Но на всички нас не ни е все едно какво се случва в България, кой, как и защо управлява. И ние сме български граждани, и ние имаме своите права и задължения, своите въпроси и своите отговори. Всички обичаме страната си, но не я харесваме.  Понякога, полу на шега наричаме себе си “Клуб на анонимните политици“. То е защото, никой от нас не е “име” в политиката, а и не държим да ставаме популярни тепърва. Не искаме да сме професионални политици, за нас тази дейност не е професия и е несъвместима с печеленето на пари.  
За да успее една такава дейност е необходимо наличието на поне три начални фактора - известно време, много хора и малко пари.
Времето не е проблем, имаме го. Но ако сега не започнем, можем и да го загубим безвъзвратно.
Хората са най-големия проблем. Не можем и да си фантазираме даже, че шепа емигранти идеалисти са достатъчни. Трябват членове, симпатизанти и подръжници в страната. Има доста хора като нас. Писнало им е от чалга и мутри. Трябва да стигнем до тях, да се знае, че ни има. Защото всеки се притеснява, че е сам, не му се занимава, страх го е да е пръв. Тези хора имат нужда от личен пример, идеи и действия, достойни за подражание. Да, ето това ние можем да им го дадем.
Сега сме малко. По-малко,  отколкото ще сме.

3. Това политическа организация ли е ?  
Не знам.
И да, и не.
Политическа организация ли е “Грийнпийс“?
Или “Солидарност” и “Екогласност” през 80-те.
Боно и Боб Гелдофф политици ли са?
Ами Стинг?
Е, ако е вярно за тях, значи важи и за “Цветница“.
Ние сме “Георгьовден” без чалгата.
Но не сме и хеви-метъла на “Атака”.
Ние сме рок-енд-рола на българската политика. Звучим весело, изглеждаме несериозно, но правим революция…
Ние сме най-новото време, сегашно време множествено число.
Във всеки случай това не е поредната политическа партия, сформирана набързо от роднини и приятели по маса, целяща преди всичко да вкара някой самозван политик в “далаверата”. Поредния спасител, взел се много на сериозно, открил, че е много умен, почти незаменим. “…Само да вземем властта, и всичко ще се оправи изведнъж, особенно аз…”
Всъщност, нашата цел изобщо не е политическата власт. Ние искаме много повече, контрол върху властта изобщо. Ние искаме да сме общественото мнение, ние сме гражданите на тази държава и никоя власт не може да прави каквото и да е без наше съгласие. Просто ние сме суверена и трябва да го осъзнаем.

4. Каква е идеологията, против какво сте ?
Глобален патриотизъм.
Чувството за принадлежност към една духовна общност, без значение на кое място се намираш сега. Можем, а и трябва да се поучим от другите такива общности, които заляха света с ирландски пъбове, суши барове, италиански пицарии и китайски ресторанти. Всички те са хора, държащи на своите страни и народи, обичащи ги, отдалеч макар, готови винаги да развеят националния флаг на своите празници.Е, и ние сме същите.  
Ние сме анти- чалга party(a), за нас 100-те Мeрседеса, повечето бели, не са ценност, нито пък Азис - нашия идол.
Притеснява ни не толкова чалга-музиката, притеснява ни чалга-мисленето.
Чалга-културата, чалга-поведението и чалга-морала, бавно и неусетно превръща България в Чалга-страна.
Страна, в която, шофирането с предпазни колани е забранено, далаверата е на почит, “за каквото и да говорим винаги става въпрос за пари”, а обществено полезния доброволен труд на съществува. Ние сме против това.
Ние избираме българските евъргрийни на ФСБ и Щурците, Сигнал и Диана Експрес.
Колкото по-рано го заявим, толкова по-рано ще намерим своите хора.
А и те нас.

5. Какво правите всъщност, и как точно ? 
Такава една свободна и доброволна формация трябва да работи в три насоки:
1. Политика.
2. Просвещение.
3. Благотворителност.
А може би реда е точно обратен.
Благотворителността е нужна по няколко причини. Първата е ясна - имаш ли нещо в повече, дай го на друг, някой нуждаещ се. В никоя друга област да не успеем, само с тази си дейност да си останем, пак е добре. Направи добро и го хвърли зад гърба си, не чакай благодарности.
Тази ни дейност ще покаже ясно на другите начина на нашата работа. Никой няма да ни има и грам доверие, преди да е видял с очите си, че можем да направим нещо добро и обществено полезно. Че можем да събираме хора и средства, знаем как да управляваме правилно един такъв ресурс и можем да изразходваме една конкретна сума пари прозрачно и честно.
Ако с благотворителността показваме как може да работим, то просвещението идва да обясни защо го правим, какви са нашите мотиви и цели. Ние сме длъжни да поясняваме постоянно каква точно промяна предлагаме, защо смятаме, че е по-добра за всеки и всички. Да възпитаваме и образоваме хората, да ги “учим”, какво е да си гражданин, какви са неговите права и задължения.
Никой не се е родил научен. За да си шофьор трябва да преминеш през образователен курс с инструктор. Същото е с гражданството, само че го няма инструктора. Държавата не се занимава с това, партиите - също. Оставаме ние, гражданските сдружения за самообразоване.
Политическата дейност се извършва посредством всички позволени от закона начини. Желаем ненасилствена смяна на системата за вземане на решенията в държавното управление и контрол върху начина на изпълнението им. Нашите действия са ясни - подписки и петиции, митинги и събрания, шествия и концерти.
Ако инициираме една подписка, следва да я доведем до знанието на повече хора, които биха я подкрепили с подписите си. Успеем ли в това, трябва да намерим начин да вкараме едно подобно искане в Парламента, под формата на предложение за законопроект, лансиран от един или повече депутати.
Оформят се три елемента:
1. Активисти - даващи идеите.
2. Пасивисти - подкрепящи идеите.
3. Лобисти - прокарващи идеите.
Лобистите не са наши членове. Това са хора вече във властта, избрани депутати. Трябва да набележим потенциалните такива и да подходим към всеки един индивидуално, според частния му случай. Всеки има такъв, просто не му го знаем. Не търсим хора, споделящи изцяло нашата идеология, а такива, подкрепяща една конкретна идея. Още по-добре ако тя отговаря на неговите лични желания, мисли и интереси и не противоречи на идейните му убеждения или партийната му принадлежност. Той няма защо да не я подкрепи, няма какво да загуби от това. А може да спечели, хората обичат да правят неща и някой да ги похвали за това. В замяна на тази политическа поръчка, ние им даваме нашата гражданска подкрепа, легитимираме тяхната сегашна власт над нас, даваме им да ни представляват наистина. И им обещаваме, че това ги прави по-добри в очите на гласуващите и повишава шанса за тяхното преизбиране. А всеки иска да е преизбран.

6. Каква е структурата ?
Не става въпрос за организация, като тия, които знаем. Няма “първични партийни организации”, “отчетно-изборни конференции” и други от сорта.
Става дума за едно неформално гражданско сдружение, с неговата хоризонтална структура. Всички регистрирани пълноправни членове имат равни прави и равни задължения. Всеки може да споделя мнение или да предлага инициативи. Но и всеки може да оспорва чуждо мнение и да не участва във “мероприятия”, които не одобрява.
Няма “партийна дисциплина”, има толерантен диалог. Споделяне на мнение и изказване на идеи. Всяко мнение се зачита, освен тези, които обиждат опонента.
Има една реална опасност, при толкова свободен режим - избиване на нещата в неправилна посока, примерно комерсиализация или нещо такова, което никой от основоположниците не е искал.
За тази цел има един “Съвет на инициаторите.”
Това не е управително тяло, а хората вътре не са ръководители. Те дори нямат право да вземат решения, камо ли от името на всички. Тяхната единствена задача е да са пазители на Идеята за този политически клуб.
“Съвета на инициаторите” не е правителство, то е Конституционния съд.
В една такава структура не може да има борба за власт или постове, такива просто няма. Никой не е командва никого, всичко става доброволно, няма задължителни решение, освен тези които всеки взема сам за себе си.
Няма “Председател”. Ако се налага да има оторизирано лице ,за да представлява формацията, то така ще се и нарича -”Представител“.

7. Как се финансирате ?
Никак. На този етап парите не са проблем. Самата формация не струва пари. Няма нужда от членски внос, за да се самоиздържа. Подържането на сайта е моя грижа, таксите за регистриране на “сдружение” в съда не са големи.
“Цветница” ще се нужда е от пари, когато започне да провежда своите благотворителни акции.
Трябва да разчитаме на дарения и безкористно спонсориране за всяка една наша изява по отделно.
Хората не дават пари “по принцип”. Те са склонни да дарят за нещо много ясно, конкретно и видимо - ето, това е направено с твоето дарение и ние сме ти много благодарни за това.

8. Какви са критериите за членство, права и задължения на членовете ?
Критериите са силно завишени. Човек трябва да е честен и свестен.
Всичко друго, висше образование, материално състояние и обществено положение, никой не го интерисува.Всеки добронамерен може да помогне с нещо.
Правата на членовете са, че участват във вземането на общи решения. Могат да предлагат свои идеи. Те знаят какво се прави, одобряват или отхвърлят общи инициативи. Всеки сам за себе си решава с какво да се занимава, как и кога да го прави.
Задължения от членуването в такова сдружение не следват. Не се носи някаква материална или колективна отговорност, за действия, освен за своите лични.

9. Защо го правите ?
От егоизъм.
Искаме на нас да ни е добре.
Но как да си добре в едно зле устроено общество? Не можеш да се изолираш от всичко. Тогава опитай да го промениш.
Не вярваме във решения, които някой друг е взел от наше име.
Заниманието с подобна дейност помага най-вече на нас, самите. Имаме нужда да го правим, за собствено удовлетворение. Харесва ни да се изживяваме като хора, които правят нещата, а не са потърпевши от действията на другите.
Може би въпрос на “лична легенда”, ако се придържаме към Паулу Коелю.
10. Бих помогнал, но не искам да се забърквам с политика ?
Да, разбира се!
“Цветница” не е партия и никога няма да стане. Ако сте член на сдружението, това не Ви прави “партиен член”. Можете още в началото да заявите, че не се занимавате с политика и никой няма да Ви насилва. Благотворителност или просвета - изберете сами.
11. Как мога да стана член на “Цветница” ?
 Трудно, само с връзки :-(
Но аз мога да Ви уредя :-)
Обадете ми се.





Гласувай:
0



1. dinka - ха ха ха!
17.11.2006 20:21
т.е. както и в живота, така и тук:
Цветница = Връбница!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antony
Категория: Лични дневници
Прочетен: 33526
Постинги: 16
Коментари: 29
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол