Постинг
24.10.2006 10:35 -
Моят личен кръстоносен поход 2. Израел - начин на употреба.
- Вярно ли е, че вие, евреите, винаги отговаряте на въпроса с въпрос?
- Нe, защо питаш?
Държавата е Израел, езика - иврит, народа - евреи, религията - юдеизъм, а идеологията - ционизъм.
Не знам защо не си изберат една дума за всичко, да не се бъркаме?
Без всякакво съмнение "Мединат Иcраел" е най-добре организираната държава в света.
Отначало ти се струва като един гигантски "Big Brother", защото почти навсякъде има камери. Това обаче кара хората да не вършат глупости - кражби или вандализъм, защото ще бъдат наказани много бързо.
Да, това е една полицейска държава, но това не притеснява никого, даже напротив - успокоява ги. Нищо лошо не може да ти се случи, и никой няма да ти посегне, на теб, на детето ти или да ти краде колата.
Твърдя, че в момента това е най-сигурното място за живеене в един неспокоен свят.
Точно поради вълната от тероризъм по света, тук мерките за сигурност са железни и никой не прави компромиси с това. На влизане във всяко обществено място има охрана, която те проверява обстойно с детектор, отделно дамските чанти.
Терор има вече навсякъде по света, но само тук има изградена система за борба с него.
Разбира се, че има престъпност.
Обикновено се случва следното: във вечерните новини по ТВ съобщават: "снощи се случи еди-какво си, днес сутринта полицията задържа еди кой си."
На другия ден показват кадри вече от съдебната зала. Просто няма лабаво и полицията си гледа работата както трябва. Гледай си я и ти, не прави глупости и нямаш проблеми.
Армията се нарича "ЦАХАЛ" - "Aрмия за отбрана на Израел" , но всички я наричат просто "Цава"-та.
Военната служба е 2 години, но само за жените, мъжете служат 3, освен ако не са във флота. Там е още повече.
Не съм виждал някой да си носи службата с толкова гордост и достойнство! Всички са нон стоп с униформа, слънчеви очила, лек грим и тежко оръжие. В кафене, магазин или дискотека - също. Абсолютно е забранено да се оставя оръжието, но то винаги е отделно от патроните.
Злополуките с оръжие по врема на отпуска са изключителна рядкост.
Ако всeки народ си заслужава управлението, то значи евреите заслужават най-доброто. Подозирам, че сами са си го направили такова.
Бюрокрацията е голяма само на пръв поглед, всичко се решава или по телефона или по I-net.
Израза: "Ела утре, за да не те връщаме днес" , е напълно непознат.
ЕГН по принцип няма.
Има номер на личната ти карта, който е постоянен и е добре да се помни наизуст. Можеш да се казваш както искаш, твоя си работа. Никой не те пита защо, а само как.
- Искаш Едмон Дантес? Добре, ще ти пратим новите документи по пощата до три работни дни - и ти затварят телефона. Така и става. Разбира се, вътре пише как ти е и предишното име, а и снимката не се сменя. Не можеш да се казваш само Коен или Леви, по религиозни причини. Хора с тези фамилии трябва да доказват произхода си.
Основния транспорт в страната е автомобилния. Пътищата са в перфектно състояние, за три години видях само две дупки. Смятам, че най-добрата пътна мрежа е в ЮАР, но и тази е на ниво. Ремонтите се правят само нощем, за да не се пречи на и без това натоварения трафик, а и е по-хладно.
Междуградските шосета са номерирани, примерно N1 е пътя Тел Авив-Йерусалим, и т.н. до N6. Този същия N6 е единствения "платен път". Самото заплащане не се извършва на влизане, както е примерно в Сърбия. Там има специални бариери и будки, където плащаш "Царина путана", както казва полицая (освен ако не ме псува, а пък аз не съм го разбрал).
Та, в Израел няма бариери и будки, има си камери за целта. Те засичат кой кога е влязъл, до къде е пътувал и колко дължи за това. Заплащането се извършва по банков път, на края на месеца ти идва сметката, къде колко си платил. Ако има проблем, може да се разгледа видеоматериала и да се установи истината. Правят впечатление множеството светофари, дори и на кръстовища извън населените места. Другото интересно е лентата, която ограничава пътното платно. Оцветена е в ярко жълто, вижда се нощем, а ако я настъпиш, шуми по характерен начин и е способна да събуди заспал шофьор.
В градовете също има светофари на булевардите, но на по-малките улици е избран друг вариант. Има само кръгови кръстовища, като на Руски паметник в София. Статистически е доказано, че са най-безопасни, а и са най-естетични. В средата винаги има или някаква статуя, или просто добре подържани цветя. Абсолютно всички бордюри в населените места са боядисани. Има три варианта:
бяло-синьо - това означава "спирането и паркирането са разрешени",
бяло-червено - "спирането е разрешено, паркирането - не",
жълто-червено - "спирането и паркирането са забранени".
Просто и ясно.
Има и глоби.
Неправилно или неплатено паркиране 100-200 шекела,
пешеходец пресича на червено- 250 шекела,
разговор по мобилен телефон по време на шофиране - 750 шекела и т.н.
100$ са около 450 шекела, за информация.
Автобусните спирки са много начесто, сигурно през 200-300 метра. Качването става само през предната врата. Повечато пътуват с карти, които показват на шофьора, а ако нямат, си вземат билетчета пак от него. За климатиците във всеки автобус по-добре да не говоря...
Има и маршрутки, като нашите, шофьорите им, и те са като нашите. За такситата е интересно, че са боядисани само в бяло, и ти се струва странно, но се свиква.
За да завърша с транспорта, ще спомена само още едно нещо - щом пешеходец стъпи на "зебра"-та, всички коли заковават и го изчакват. На вас това да ви се е случвало в България?
Заплатите са почасови, минимум 4$ за час.
Не изглежда много, но повечето работят по 10-12h. на ден. Средната заплата е около 1500-1600$, за месец. Заплащането става до 10-то число на следващия, такъв е закона.
Има и друг закон - всеки работодател е длъжен да заплати на всеки свой работник транспортните му разходи от дома до работното място. Фиксирана е точна сума от 180 шекела, но никой не го спазва. Всички плащат повече, 250-300 шекела(60-80$), колкото струва наистина карта за градския транспорт. Така е решен проблема с гратисчиите в обществения транспорт.
Ако работата ти е по-добра - получаваш автомобил, фирмата поема всички, наистина всички, разходи. Няма ограничения как го ползваш и колко км си навъртял.
По отношение на техниката Израел е може би година-две преди България. Светлинни, става въпрос.
Страната е на второ място след Люксембург по брой на GSM на глава от населението - 84%.
Като знаем колко много деца има, разбираме, че повечето възрастни са с по два-три.
Интернет зали има само в някои много бедни квартали, повечето хора имат PC-та по домовете. Цената за бърз I-net на месец е колкото давам за цигари на седмица. Знаете, че тук са измислили ICQ-то, но не знаете как точно. Ето и отговора - трима приятели правят тази разработка по време на военната си служба, между другото.
Жилищните блокове понякога ми заприличват на наколни жилища, защото често няма партерен етаж, а само вход, стълби и асансьор. Всичо останало е паркинги за колите на живеещите и градинки. В по-малките градчета има повече пространство и паркингите са настрани, а партерните апартаменти са с дворове. Понятието "междублоково пространство" не съществува, то просто е дадено на живеещите на партера като двор. И никой не може да си хвърли боклука през терасата, защото ще падне в съседите. Отделно от това цената на водата на тия долу им е по-евтина, за да могат спокойно да я поливат.
На покрива на всеки блoк има слънчеви батерии, които топлят водата и не се налага да се включва бойлер от февруари до ноември. Самите бойлери не са в жилището, ами пак са на покрива. По стълбищата има окачени разни картини, които никoй не краде, и домофоните работят навсякъде. Вътре няма коридори - загубена площ - влизаш направо в хола.
Апартаментите са много, ама наистина много скъпи, но всяка банка ти дава заем, ако имаш работа. Месечната ти вноска е точно толкова, колкото би ти бил наема. Не съм попадал на жилище с една тоалетна, обикновено са по две, но има и с три.
Като казах тоалетната се сетих нещо друго, без връзка, само за куриоз: Днес бях в едно нищо и никакво кафе в Рамат-а-Шарон, не да пия кафе, исках да им ползвам тоалетната. Докато го правех, мярнах едно дистанционно като за телевизор върху казанчето за вода.
"Това пък какво прави тук?" викам си. Погледнах през рамо и не повярвах на очите си. Наистина имаше телевизор в тоалетната, не знам колко инчов, за вас лъжа, за мен истина!
Ей на това му викам аз "Първия свят" !
Ide.Li
01.12.2005.
http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=986&mode=&order=&thold=
- Нe, защо питаш?
Държавата е Израел, езика - иврит, народа - евреи, религията - юдеизъм, а идеологията - ционизъм.
Не знам защо не си изберат една дума за всичко, да не се бъркаме?
Без всякакво съмнение "Мединат Иcраел" е най-добре организираната държава в света.
Отначало ти се струва като един гигантски "Big Brother", защото почти навсякъде има камери. Това обаче кара хората да не вършат глупости - кражби или вандализъм, защото ще бъдат наказани много бързо.
Да, това е една полицейска държава, но това не притеснява никого, даже напротив - успокоява ги. Нищо лошо не може да ти се случи, и никой няма да ти посегне, на теб, на детето ти или да ти краде колата.
Твърдя, че в момента това е най-сигурното място за живеене в един неспокоен свят.
Точно поради вълната от тероризъм по света, тук мерките за сигурност са железни и никой не прави компромиси с това. На влизане във всяко обществено място има охрана, която те проверява обстойно с детектор, отделно дамските чанти.
Терор има вече навсякъде по света, но само тук има изградена система за борба с него.
Разбира се, че има престъпност.
Обикновено се случва следното: във вечерните новини по ТВ съобщават: "снощи се случи еди-какво си, днес сутринта полицията задържа еди кой си."
На другия ден показват кадри вече от съдебната зала. Просто няма лабаво и полицията си гледа работата както трябва. Гледай си я и ти, не прави глупости и нямаш проблеми.
Армията се нарича "ЦАХАЛ" - "Aрмия за отбрана на Израел" , но всички я наричат просто "Цава"-та.
Военната служба е 2 години, но само за жените, мъжете служат 3, освен ако не са във флота. Там е още повече.
Не съм виждал някой да си носи службата с толкова гордост и достойнство! Всички са нон стоп с униформа, слънчеви очила, лек грим и тежко оръжие. В кафене, магазин или дискотека - също. Абсолютно е забранено да се оставя оръжието, но то винаги е отделно от патроните.
Злополуките с оръжие по врема на отпуска са изключителна рядкост.
Ако всeки народ си заслужава управлението, то значи евреите заслужават най-доброто. Подозирам, че сами са си го направили такова.
Бюрокрацията е голяма само на пръв поглед, всичко се решава или по телефона или по I-net.
Израза: "Ела утре, за да не те връщаме днес" , е напълно непознат.
ЕГН по принцип няма.
Има номер на личната ти карта, който е постоянен и е добре да се помни наизуст. Можеш да се казваш както искаш, твоя си работа. Никой не те пита защо, а само как.
- Искаш Едмон Дантес? Добре, ще ти пратим новите документи по пощата до три работни дни - и ти затварят телефона. Така и става. Разбира се, вътре пише как ти е и предишното име, а и снимката не се сменя. Не можеш да се казваш само Коен или Леви, по религиозни причини. Хора с тези фамилии трябва да доказват произхода си.
Основния транспорт в страната е автомобилния. Пътищата са в перфектно състояние, за три години видях само две дупки. Смятам, че най-добрата пътна мрежа е в ЮАР, но и тази е на ниво. Ремонтите се правят само нощем, за да не се пречи на и без това натоварения трафик, а и е по-хладно.
Междуградските шосета са номерирани, примерно N1 е пътя Тел Авив-Йерусалим, и т.н. до N6. Този същия N6 е единствения "платен път". Самото заплащане не се извършва на влизане, както е примерно в Сърбия. Там има специални бариери и будки, където плащаш "Царина путана", както казва полицая (освен ако не ме псува, а пък аз не съм го разбрал).
Та, в Израел няма бариери и будки, има си камери за целта. Те засичат кой кога е влязъл, до къде е пътувал и колко дължи за това. Заплащането се извършва по банков път, на края на месеца ти идва сметката, къде колко си платил. Ако има проблем, може да се разгледа видеоматериала и да се установи истината. Правят впечатление множеството светофари, дори и на кръстовища извън населените места. Другото интересно е лентата, която ограничава пътното платно. Оцветена е в ярко жълто, вижда се нощем, а ако я настъпиш, шуми по характерен начин и е способна да събуди заспал шофьор.
В градовете също има светофари на булевардите, но на по-малките улици е избран друг вариант. Има само кръгови кръстовища, като на Руски паметник в София. Статистически е доказано, че са най-безопасни, а и са най-естетични. В средата винаги има или някаква статуя, или просто добре подържани цветя. Абсолютно всички бордюри в населените места са боядисани. Има три варианта:
бяло-синьо - това означава "спирането и паркирането са разрешени",
бяло-червено - "спирането е разрешено, паркирането - не",
жълто-червено - "спирането и паркирането са забранени".
Просто и ясно.
Има и глоби.
Неправилно или неплатено паркиране 100-200 шекела,
пешеходец пресича на червено- 250 шекела,
разговор по мобилен телефон по време на шофиране - 750 шекела и т.н.
100$ са около 450 шекела, за информация.
Автобусните спирки са много начесто, сигурно през 200-300 метра. Качването става само през предната врата. Повечато пътуват с карти, които показват на шофьора, а ако нямат, си вземат билетчета пак от него. За климатиците във всеки автобус по-добре да не говоря...
Има и маршрутки, като нашите, шофьорите им, и те са като нашите. За такситата е интересно, че са боядисани само в бяло, и ти се струва странно, но се свиква.
За да завърша с транспорта, ще спомена само още едно нещо - щом пешеходец стъпи на "зебра"-та, всички коли заковават и го изчакват. На вас това да ви се е случвало в България?
Заплатите са почасови, минимум 4$ за час.
Не изглежда много, но повечето работят по 10-12h. на ден. Средната заплата е около 1500-1600$, за месец. Заплащането става до 10-то число на следващия, такъв е закона.
Има и друг закон - всеки работодател е длъжен да заплати на всеки свой работник транспортните му разходи от дома до работното място. Фиксирана е точна сума от 180 шекела, но никой не го спазва. Всички плащат повече, 250-300 шекела(60-80$), колкото струва наистина карта за градския транспорт. Така е решен проблема с гратисчиите в обществения транспорт.
Ако работата ти е по-добра - получаваш автомобил, фирмата поема всички, наистина всички, разходи. Няма ограничения как го ползваш и колко км си навъртял.
По отношение на техниката Израел е може би година-две преди България. Светлинни, става въпрос.
Страната е на второ място след Люксембург по брой на GSM на глава от населението - 84%.
Като знаем колко много деца има, разбираме, че повечето възрастни са с по два-три.
Интернет зали има само в някои много бедни квартали, повечето хора имат PC-та по домовете. Цената за бърз I-net на месец е колкото давам за цигари на седмица. Знаете, че тук са измислили ICQ-то, но не знаете как точно. Ето и отговора - трима приятели правят тази разработка по време на военната си служба, между другото.
Жилищните блокове понякога ми заприличват на наколни жилища, защото често няма партерен етаж, а само вход, стълби и асансьор. Всичо останало е паркинги за колите на живеещите и градинки. В по-малките градчета има повече пространство и паркингите са настрани, а партерните апартаменти са с дворове. Понятието "междублоково пространство" не съществува, то просто е дадено на живеещите на партера като двор. И никой не може да си хвърли боклука през терасата, защото ще падне в съседите. Отделно от това цената на водата на тия долу им е по-евтина, за да могат спокойно да я поливат.
На покрива на всеки блoк има слънчеви батерии, които топлят водата и не се налага да се включва бойлер от февруари до ноември. Самите бойлери не са в жилището, ами пак са на покрива. По стълбищата има окачени разни картини, които никoй не краде, и домофоните работят навсякъде. Вътре няма коридори - загубена площ - влизаш направо в хола.
Апартаментите са много, ама наистина много скъпи, но всяка банка ти дава заем, ако имаш работа. Месечната ти вноска е точно толкова, колкото би ти бил наема. Не съм попадал на жилище с една тоалетна, обикновено са по две, но има и с три.
Като казах тоалетната се сетих нещо друго, без връзка, само за куриоз: Днес бях в едно нищо и никакво кафе в Рамат-а-Шарон, не да пия кафе, исках да им ползвам тоалетната. Докато го правех, мярнах едно дистанционно като за телевизор върху казанчето за вода.
"Това пък какво прави тук?" викам си. Погледнах през рамо и не повярвах на очите си. Наистина имаше телевизор в тоалетната, не знам колко инчов, за вас лъжа, за мен истина!
Ей на това му викам аз "Първия свят" !
Ide.Li
01.12.2005.
http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=986&mode=&order=&thold=
Следващ постинг
Предишен постинг
