Няма нужда да лъжете, тук всички сме евреи
                                          надпис на митницата на аерогара "Бен Гурион"


В интерес на истината, тоя надпис не го видях. 
Но имаше друг, много по-ясен:        
К а б а л a

После, в хотела, пак  кабала  (но с по-малки букви). 
Добре дошъл в страната на кабалата, викам си аз. 
След това разбрах, че "кабала" на иврит означавало просто "приемна".

Страната прави зашеметяващо първо впечатление с подредеността и чистотата си. И не само защото кацаш от София. Навсякъде зеленина и разни малки статуетки или друга украса по парковете и градинките.

Веднага те грабва и факта, че всички жени са с големи цици. 
Иначе не са кой знае какво. Обаче нали знаете: и по-хубави сме виждали, и с по-грозни сме си лягали...

- Е, как е Израел ? - питат ме по телефона.
- Благодаря, добре е - отговарям аз и се чудя, как да им обясня необяснимото...

Изобщо, Израел не е чужбината, каквато я знаем, няма нищо общо с никоя друга страна в Европа и Америка, дори и в Азия. 
Това е най-странната страна на света. Сякаш всичко е наопаки.

Всички знаем, че на иврит се пише обратно - от дясно на ляво. Но само буквите, цифрите са като нашите, от ляво на дясно. И така, никога не разбирам какво всъщност пише:
9.00-17.00 h. : емерв онтобаР

Дори името на страната не е Израел, както му викаме ние, ами Исраел. 
И се пише с "ш", много ясно!

Има само два сезона - топъл и горещ.

Знак номер 36, "Стоп", го няма. 
По-точно, има го познатия червен осмоъгълник, но без надписа.
Нарисувана е една длан, сигурно за да няма оправдания :
"...ама, аз не мога да чета..."

Много ми се стори странно, че думата "синагога" изобщо не е позната, има друга на иврит за целта. Те изобщо си имат своя дума за всичко, даже и за компютрите. Само за телевизор нямат, та му викат просто "телевизия".

Само тук може да се види евреин-просяк, като във вицовете. 
Или евреин-негър, това и във вицовете го няма.

Понеже календара е лунен, дните не започват сутринта, с изгрева на слънцето, примерно, а напротив - вечерта с изгрева на първата звезда. Поради това, седмицата не започва в понеделник сутринта, нито дори в неделя сутринта. Тя изобщо не започва сутринта, а в събота вечерта - така наречения "Моцей Шабат". 
Хората тръгват на работа, магазините и заведенията се отварят и живота тръгва с пълни сили.
Самата събота "Шабат" е свещен ден за молитви и никой не трябва да прави нищо, дори и да пали цигара. Обществения транспорт не работи, дори да искаш да отидеш някъде да направиш нещо, няма как, ако нямаш кола. А ако имаш и решиш да си направиш излет в парка, трябва да внимаваш как ще пътуваш - ако попаднеш на религиозни, ултра ортодоксални евреи, жална ти е майка - ще те замерят с камъни, понеже шофираш, значи работиш...

Очаквах да намеря 51-я или не знам кой си щат на Америка, а се озовах в 16-тата съветска република! 
Руският е неофициално официалния втори език в страната. 
Има повече от милион емигранти от бившия СССР, които си имат своята общност, радиостанции, ТВ канали, политическа партия и организирана престъпност дори.

Въобще, това е една много измислена държава!
Но, измислена перфектно!

Няма нищо случайно и недообмислено, камо ли грешно. Всичко е точно такова, както трябва да е, до най-малките подробности. Като започнеш от законите по пътищата и свършиш с това, че няма как да ти се хлопне врата в дома, или да ти се счупи прозорец от вятъра.

Можем да наречем страната "Двата града-държава"- толкова е малка и гъсто населена. Когато кажат: "отивам до центъра", не говорят за центъра на града, а на държавата.

Двата града са Йерусалим и Тел Авив.

Тоя, втория - Тел Ал или TLV, както го наричат и изписват свойски местните, е всъщност конгломерат от 10-тина по-малки градчета, свършващи на светофара. Има даже един булевард, "Жаботински", който ги пресича половината, без да си сменя името, а само пощенския код.

Този мегаполис си има дори отделно име - Гуш Дан. 
Като всички мегаполиси и той си има своя блясък и своите бордеи. Обратно на София, северните квартали са скъпите. Нощем никой не спи и е невъзможно да паркираш някъде преди 3ч. след полунощ. Купона е безспирен и много удачно са се побратимили точно с Амстердам.

В Израел има голям процент луди, но не бият на очи, понеже всичките живеят на едно място - в Йерусалим. Затова и се твърди, че да си "йерушалми" не е адресна регистрация, а диагноза.

Йерусалим означава "град на мира" и е другата крайност.
Представете си, едно огромно Велико Търново, разположено на много хълмове и пълно с религиозни. От всички религии, които знаем, и няколко за които сега научаваме. Наистина има някаква странна атмосфера, витаеща във въздуха сякаш. Любопитно, когато влизах с автомобил в града изведнъж по радиото зазвуча една стара песен на Джованоти, "Пъпа на света", ако я помните. Много сполучлив избор от Негова страна.

Разбира се, има и други градове.

Хайфа е пристанището на държавата, местния Бургас, даже и с рафинерията. Признат за пети по красота в Средиземноморието и го сравняват с Барселона. Гордостт а на града са "Бахайските градини", но и аз съм ги виждал само на снимка като вас, така че млъквам.

На юг има още две, по-малки пристанища - Ашдод и Ашкелон. 
Два града-близнаци, според мен, но много чисти, приветливи и подредени. Там за първи път видях как се сади трева - точно както ние разстиламе мокет - мерене, рязане и постилане на един топ чимове върху пясъка.

Има едно много известно място - Ейлат, курортен център на брега на Червено море, точно срещу Акаба, приказния град на Аладин. 
Самият Ейлат е странен, дори и само заради аерогарата в центъра, между киното и пазара. Има страхотни хотели, красиви и интересни. И обидно скъпи, разбира се. 
А, има и улица "Смолян", и те са се побратимили, както забелязвам. Ако се снимаш на тази улица, неминуемо ще фотографираш и Йордания зад себе си, просто няма място. Там въздуха е много сух и не се диша през лятото, а пък морето - напротив, винаги е студено, не знам защо. Така и не се изкъпах в Червено море.

Има още един, известен курортен град - Тверия, римската Тиберия, на брега на Галилейско море. Едно голямо езеро, което сега се нарича Кинерет. Града е ала-бала, пълно е с араби. И арабкини, които се пекат на плажа със ония, техните рокли, и без да си свалят забрадките. Те така се и къпят в морето, като пингвини. Но какво да се прави, религия.

Като казах религия, та се сетих за стария град на Йерусалим.
 Наистина е много стар. 
Стената на плача е един зид, останал от древния храм на евреите. От западната му страна е място за поклонение на евреите, а от изток на мюсюлманите. Ако се качиш по-нависоко и погледнеш оттатък, си като в CNN. Виждаш златното кубе на  "Ал-Акса",  наистина култова джамия. 
Там Мохамед се е възнесъл на небето. 
Самата стена на плача е разделена на още две части - една по-голяма, за мъжете, и една по-малка, за жените. Както в обществените тоалетни.

Можете да си напишете на някакво листче една или повече молби, желания или мечти, и да ги сложите в някои процеп на Стената. 
Ще се сбъднат, гаранция. 
Това е все едно да звъниш по GSM-а на Господ.

Повярвайте ми, ако седнете с лист и молив на едно такова "особено" място и се замислите, какво наистина искате в тоя живот, много неща ще ви станат по-ясни...

Убеден съм, че почти никой не иска пари в този момент. Или го е срам да го напише, сякаш на Господ не му е ясна цялата кофти ситуация.

Добре поне, че аз му драснах нещо на тая тема. То и за това все сме си бедни, като не си искаме...

Но истинската същност на Израел не е нито религиозните места за поклонения, нито даже и големите градове. 
Истинското душа на страната са многобройните градчета и села, за които не сме гледали по новините. Изникващи от нищото, сякаш вчера ги е нямало, чисто нови и безкрайно зелени. На влизане няма табела - има надпис с посадени цветя, как се нарича градчето. Павирани улички и страшно много деца. Има и кучета, ама как пък не видях едно бездомно. Детските площадки са умопомрачителни, даже са постлани с гумирана материя, и да искаш не можеш да се удариш. Пожелайте си в следващия си живот да сте деца в Израел, друго не ви трябва.

Та, тези кокетни градчета са най-хубавото място за живеене.
 Шоам, Ариел, Модеин, Наария... нямат край. 
Аз лично много харесах Зихрон Яков, може би ми заприлича на Казанлък. Чист въздух и красива природа. Там се намира гробницата на барон Ротшилд. 
Да, за същия става въпрос. 
Оставил е една чанта пари на фондация, която се грижи за поддръжката на парка със семейната гробница. Не мисля , че си е дал парите напразно.

Ако трябва да обобщавам, интересното е, че на територията на четвърт България може да има всичко, за което се сетиш, даже и зимен ски курорт! А и никой, никога, не съм чул да казва : 
"Израел е малка държава." 
Защо ли?


P. S. 
А бе хубав е Израел, бе много е хубав... ама да си евреин...


Ide.li
10.10.2005
http://ide.li/article912.html